Емил Минчев разказва приказка, подплатена с носталгия по 90-те години, в книгата си „Митко и омагьосаната пещера“. Това съобщават издателите от „Сиела“.

Приключенският роман с фентъзи елементи разказва за четвъртокласника Митко, който поема на първото си самостоятелно пътуване далеч от родителите. Заедно с още три деца той се озовава в мистериозна пещера дълбоко в недрата на Рила, където властват необясними физически закони, виреят причудливи растения и върлуват опасни свръхестествени създания. А през тази смайваща нощ между хлапетата ще се зароди неунищожимо приятелство, калено в огъня на едно изумително приключение, допълват издателите.

Емил Минчев е роден на 26 октомври 1984 г. в София. Завършил е Първа английска езикова гимназия и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превел е над 50 книги от английски език, сред които &b

Регионалният исторически музей (РИМ) в Перник представи сборника с доклади, представени по време на Националната конференция „Долината на Струма – пътища и контакти“, която се  проведе през 2023 г. по повод 70-ата му годишнина, каза уредникът Василка Паунова, която е и археолог.

Година след конференцията  24 научни труда от общо над 50 са събрани и редактирани от археолозите и уредници в РИМ - Перник - Василка Паунова, Красимира Дженгова и Яна Радулова.  В изданието е представен и снимков материал от базата на музея, както и от експозиционната част. Място в изданието намират и историческите обекти на територията на Перник.

Докладите обхващат всички исторически епохи – от праисторията до съвремието, допълни Паунова. Първите пет от тях са обособени в един блок, който се нарича „Епохи, процеси и контакти“ – това са

Сливенската писателка Дора Куршумова твърди, че в модела старокотленски килим "Гробницата" е втъкана карта на Котел преди пожара от 1894 г. В интервю авторката разказа, че хипотезата е част от новата й книга "Истории, втъкани в котленски килими", която предстои да излезе от печат до края на месец ноември.

Според Куршумова при внимателно вглеждане в мотивите на килима могат да бъдат видени църквите, чийто символ е кръстът, крепостните стени и врати на града, които обрамчват килимното поле, а като звезди са представени богаташките къщи, личи как лъкатушат реките и т.н. "Това  може да доведе до спорове, но в спора се ражда истината", посочи тя.

"Беше ми много забавно да доказвам кои от обектите в Котел преди пожара са втъкани в този килим", разказа Дора Куршумова. Според нея тъкачките са дали първоначално име на модела "Загробницата", защото са го смятали за много сл

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково отдава почит към големия български рокмузикант, композитор и фронтмен на „Щурците” Кирил Маричков (1944 – 2024), който загина при инцидент по време на репетиция в село в село Селановци миналия петък, и когото днес изпращаме във вечния му път, съобщиха от просветното средище.

В негова памет меломаните от областния град и почитатели на роклегендата могат да посетят посветения му кът в библиотеката. В него са подредени  грамофонни плочи, книги и статии за легендарния музикант, автор на хитове като  „ХХ век”, „Рок в минало време”,  „Хамлет”, „Конникът”, „Вкусът на времето”, „Две следи”, „Клетва”, „Моят свят”.

Именно с Хасково е свързан един от непреходните хитове, създадени от Мари

Невиждан досега роман на Ваня Петкова (1944-2009) описва реални събития от живота .

„Бог е любов“ излиза днес, а премиерата ще е на 14 ноември в литературния клуб „Перото“, съобщават издателите от „Книгомания“.

Книгата е писана между 1977 г. и 1989 г., като е открита в архивите на дома на поетесата. Сред темите в „Бог е любов“ са човешките взаимоотношения, страховете, приятелството и любовта, свободата и общественият плен.

„С този роман за пръв път българският читател се докосва до една откровена история, много сходна с истинския живот на най-космополитната ни поетеса, чийто бурен житейски път внезапно приключва през 2009 година, но продължава посредством неповторимото творчество и до днес“, разказват издателите. Книга като тази не се пише нито в кабинети, нито на бюро, нито за един ден, пише Исак Гозе